Танцът на совалката - изкуството фриволите
Скъпи приятели,
Днес ще Ви разкажа с какво се занимават ръцете ми, умът ми и как запълвам всяка свободна минута. Ще Ви запозная с „Танца на совалката“. Аз от малка се занимавам с ръчно творчество, то и няма как де е другояче, след като всички жени в рода ни се занимават с ръкоделие: баба ме научи да тъка, да плета, майка ми да бродирам, аз сама открих плетенето на една кука (много исках да имам една шапка и си я изплетох сама), открих и макраме, и плетене с вестници и какво ли още не. Но от всичките ми занимания вече повече от 40 години, се занимавам с една дантела, която за мен е безгранична фантазия, с която забравям тревоги, стрес и умора. С каквото и да се захвана след време пак се връщам към совалковата дантела - фриволите
„Фриволите“ е уникална техника за плетене, много рядка и малко позната в България, но изключително фина и красива. Известна още като Tatting /Фриволите/, в момента е една от най-горещите тенденции в ръкоделието и това се дължи на факта, че всичко е направено на ръка с малка совалка, с която се правят възли. Възелът е деликатно упражнение, което изисква точност и последователност. Всеки майстор работи много индивидуално и в действителност да се направят две абсолютно еднакви мотива намалява до нула. Думата Tatting – Фриволите идва при нас от Франция и се превежда като „светлина“ („празно“), тъй като структурата на дантелата е с много дупки и „очи“. Но от къде всъщност идва техниката фриволите не се знае със сигурност. Много вероятно е тази дантела да е измислена от различни народи самостоятелно, тъй като способността да се завърже възел е разработена в древни времена. Тази дантела е предмет на широко народно творчество. С нея са се правили маншети, яки, престилки, салфетки. Фриволите е особено на мода през XVII век. Конците за плетене са много, с различна текстура и дебелина. За фини покрития е използвана коприна, злато и сребърна нишка. Чанти, ръкавици, чадъри, пелерини и други аксесоари са основните атрибути, с които една дама се е представлявала в обществото.
За изработването на дантела с техниката фриволите се изискват минимум инструменти (совалка, игла, кука, конец) и максимум търпение, така че всеки начинаещ трябва да избере совалка, с която да му е най-удобно да работи. Що се отнася до конците, те могат да бъдат много различни, но е важно да се знае, че колкото по-тънка е преждата, по-нежна и ефирна е дантелата. Използвайки само совалка, с възли дъга, кръгчета и малки „пико“ (разстояние между възлите), можете да създадете невероятно красиви и уникални модели. Хубавото на тази дантела е това, че когато се плете в кръг всеки последен ред има завършен вид и една салфетка може да е 10см в диаметър или много повече. Преди седем-осем години дъщеря ми ме помоли да и изплета салфетка за маса. На въпроса ми колко голяма, тя отговори – колкото решиш. И аз реших да плета докато свърша приготвения конец, та се получи салфетка с диаметър 75см. И ако в миналото са били модни маншети, якички и шапки, покривки и салфетки, сега е модата на бижута с различни елементи. Могат да се направят различни колиета, тип „чокер“ които обгръщат шията като фина верижка или по-богати на орнаменти, като се използват за украса камъни, мъниста и др.
"Анкарс" е разновидност на тази красива и древна техника. Анкарс казваме, когато правим декорация на основата, изплетена със совалка дантела-фриволите, като може да се вплитат мъниста в процеса на плетене така и разшиваме след изплитането. Използват се различни техники: фриволите, бродиране с мъниста, макраме, сутаж и др. Следвайки традициите на плоското плетене се преминава към работа с все по-тънки и плъзгащи се нишки, разработват се схеми за работа с повече от една совалка и смяната на совалките в процеса на работа, постепенно се преминава към натрупване на пластове и създаване на обемни образци. Името "анкарс" се формира от съкращението на имената и фамилиите на авторите на този вид ръкоделие А. Розанова и Е. Степная. В стил Анкарс се изработват предимно бижута - колиета, брошки, висулки, обеци и много други. Този вид ръкоделие се отличава с това, че за него се използват конци, които трябва да имитират филигран - стара бижутерска техника, при която продуктът се изработва от отделни капчици метал. Нишките за стил Анкарс трябва да са тънки и лъскави, като найлон, полиестер, метализиран конец. Обеци, гривни, колиета, изработени със совалка и декорирани с камъни и мъниста са подходящи за жени на всякаква възраст, изглеждат много оригинално и добавят нотка на лукс, дори на случайно облекло.Гледайки тези произведения на изкуството, е трудно да си представим, че те са направени от обикновени конци, а всъщност имат стойност на побратимите си от метали и са трайни, леки и ефирни.
Надявам се поне един читател да съм успяла да накарам да се поинтересува от тази красива дантела. Винаги е хубаво, когато научаваш нещо ново, а можеш да направиш подарък със своите ръце, да вложиш много любов и старание и радостта и удоволствието от такъв подарък е неизмерима. Освен това нещата, направени собственоръчно и изпълнени с любов, със сигурност ще ви донесат късмет. Опитайте и определено ще харесате както процеса, така и резултата.
Благодаря на всички, които стигнахте до края!
Пожелавам на всички Вас творческо вдъхновение и много любов!
С уважение: Пепа Върбанова