Идеологията и философията на "Творец на годината"
Миналата година се състоя първият по рода си конкурс "Творец на годината", който бе отпразнуван с церемонията по награждаването на победителите. За мен целият конкурс, както и самата церемония бяха едно невероятно изживяване, което ме накараха многократно да изляза от зоната си на комфорт. Да стоиш пред компютъра по цял ден и да пишеш код е едно, но това да организираш подобно събитие включва редица други коренно различни занимания, нямащи нищо общо с програмирането.
В тази статия ще Ви разкажа защо един програмист предпочете да стане от компютъра си, вместо да си стои на спокойничко вкъщи или да отиде на някоя планина, курорт или безлюден плаж, откъдето можеше да твори произведенията си от код, а през останалото време да се наслаждава на въздуха, слънцето и още нещо...
Идеята
за конкурса ми дойде още преди 3 години, година преди мечтата ми да започне да се материализира с действия. Отне ми около година да осмисля и да структурирам в главата си отгоре-отгоре как желая да протече един такъв конкурс. Кой ще бъде жури, какви категории ще има, как ще бъдат оценявани участниците, как ще протече самата церемония. Какви статуетки ще получат победителите, кой ще бъде водещ. Макар и важни, тези детайли бяха незначителни спрямо това, което исках да постигна. Защото сърцето ми си искаше своето...
Да, обожавам
предизвикателствата, защото знам, че въпреки трудностите и премеждията, животът става по-интересен, по-разнообразен, по-смислен. Обожавам да излизам и от зоната си на комфорт. Това ми дава сили. Държи ме жив. Изпитвам себе си и постоянно се съревновавам със себе си. Но има нещо много по-важно от това. Има нещо много по-значимо, по-съкровено, по-възвишено. Нещо, което много ми липсваше. Нещо ново и различно.
Да, творците
се срещат по базари, говорят си, завързват контакти, понякога приятелства, но там средата е различна. По-скоро е работна. Комуникацията е между колеги. С изключение на това, общуването основно протича в интернет пространството, започвайки от фейсбук групите. Но аз исках нещо по-различно. Желаех да създам една неформална среда, едно положително събитие, един спектакъл, който да накара творците да излязат от интернет пространството поне веднъж годишно, не отново за да работят, не да говорят за работа, клиенти, поръчки и т.н., а да се забавляват, да се наслаждават, да получат признанието, което заслужават. Да почувстват това, че са важни и значими за обществото ни, защото са! Исках да създам един празник!
Време беше
българския творец да получи признанието, което заслужава, защото не веднъж съм споменавал, че това са хората, които съхраняват традициите ни, предавайки ги на следващото поколение. Това са хората, които дават пример на децата ни, като им показват, че талантът не е достатъчен. Нужни са огромни усилия, постоянство, дисциплина, решителност, кураж, непримиримост, жертвоготовност. Необходими са дълги години самоусъвършенстване, в които има възходи и падения. И въпреки това, творците не са се отказали, нито пред моментите на отчаяние, нито заради моментните провали. Защото един победител трансформира болката от провала в пъти по-мощна сила, която да го накара да приеме следващото предизвикателство като летен бриз.
Програмата
желаех да бъде изпъстрена с талантливи изпълнители в разнообразни области от цялата страна, защото желаех да създам един празник на българския талант, начело с българския творец. Та защо да не си напомням още веднъж годишно колко велики личности е раждала, ражда и ще продължава да ражда майка България! Да си напомняме, че има много причини, поради които да се гордеем, че сме българи, и то заради случващото се днес, а не обръщайки се предимно към историята. Освен това, желаех да осигуря още една възможност на млади талантливи изпълнители, заслужаващи внимание, да се изявят. Защото има хора, чиито имена си струва да чуваме по-често! Така се запознах с Филип Донков, Марина Мравова, Цветомир Радев, Ян Добрева, трио Булгарина, Скеч Банда. Благодарен съм, изключително благодарен съм, че се срещах с тези прекрасни талантливи величия. Благодарен съм и на родителите на тези от тях, които бяха непълнолетни и изискваха родителско съгласие.
Независимо
от това, че съм администратор на групата, не всички публикации ми биват показвани, просто защото са много. Заради това, се случва така, че за огромно съжаление дори да не знам за съществуването на голяма част от творците, членуващи в групата. И то брилянтни творци! Такъв творец например е и победителят в конкурса Даниил Данаилов, който освен голямото отличие, спечели и наградата в категорията "Креативност". Благодарен съм, че конкурса се състоя и че Даниил участва, за да мога да се запозная отблизо с изкуството на този изключителен творец!
Друг такъв творец е Георги Койчев - създателят на статуетките, връчени на победителите, който вече съвсем спокойно мога да нарека свой приятел!
Да не забравя да спомена и Irgal - handmade paper - създателката на дипломите, връчени на победителите.
Освен, че се запознах с много нови творци, се срещнах за пръв път на живо и с други, с които бях комуникирал единствено онлайн. Голяма част от тези творци са вече мои приятели!
Датата беше неслучайно избрана,
защото декември е най-натоварения месец за творците. Би било убийствено за тях да организирам събитието точно тогава. Но все пак конкурсът е "Творец на годината" и идеята е наградите да се връчат накрая на годината, като едно признание за огромния труд, който е положил и отличните резултати, които е постигнал твореца през годината. Края на ноември е и един допълнителен стимул, една мотивация за творците, преди да се сблъскат с най-тежкия за тях месец от годината. Защото церемонията според отзивите, които получих е била едно положително, приятелско и топло събитие. Лично аз го усетих като момент, в който макар и за малко, станахме едно семейство, познавахме се сякаш от години и се заредихме с много положителни емоции!
Сърдечно благодаря
на всички присъстващи на миналогодишното събитие, които въпреки снежната буря, дойдоха и уважиха събитието. Особено много благодаря на хората, които не се отказаха заради разстоянието!
Благодаря на всички участници в конкурса. Някои от Вас ми споделиха, че едва са се съгласили да участват, защото им е било трудно да събрат кураж. Благодаря Ви за куража! Други пък ми споделиха, че са се включили без грам колебание, просто за да подкрепят каузата. Това означава светът за мен! Сърдечни благодарности!
Благодаря и на доброволците, които ми помогнаха да организирам "Вотът на публиката".
Разбира се благодаря и на прекрасното ни жури! Вие бяхте моята опора!
Вслушах се
в съветите Ви, приех критиката Ви и тази година съм още по-амбициран да създам един още по-красив празник. За да има още един повод да се усмихваме! Да има още един повод да се сплотяваме. Да има още един празник, който да обележим. Празникът на българският талант, начело с българския творец!
Каня Ви сърдечно и тази година!
🔥 Творец на годината 2024
🎉 Фейсбук събитие
Покон 🙏