Да бъдеш творец не е лесно?!

   Здравейте, прекрасни хора!

   Така обичам да започвам публикациите си, а и всичко друго, което пиша в интернет света!

   От няколко години се подвизавам и се "крия" зад страница, която не носи моето име, а това на един от най-романтичните градове  в света. Простете ми, че започам толкова отдалеч, но това е и пътят на историята.
   В началото, когато взех решение да започна професионално да се занимавам с хендмейд нещица, най-големият ми "проблем" и трудност беше да измисля име за бъдещото ми местенце. Аз бях категорична, че с превръщането от хоби в професия, неизменно ще трябва да се сдобия с физическо място, на което да се вихря.. 
Някак си не "усещах" идеята да използвам името си и да се въртя около него, въпреки че всички около мен ме увещаваха, че така се гради бизнес - със собственото си лице и доверието към истински персонаж. И знаете ли - бяха прави. Като човек, който е учил точно това в университета го знаех... и то много добре!!!! Ама пък не исках. А един лъв като не иска нещо, значи не иска и това е. 
   Цял живот съм изпитвала огромна и абсолютно необяснима любов към Париж. Бих се връщала там отново и отново. Може би и затова реших да кръстя и ателието си така - за да си представям, че пак съм там, макар и не точно. Исках един ден, та дори и след години, клиентите ми да си мислят за мен като за момичето, което твори и раздава късчета любов под Айфеловата кула. Дали ще стане, все още не знам..! Така се "роди" името на това, което правя.
Да се върнем обаче на заглавието, а именно, че да бъдеш творец не е лесно. Ами не е! Затова тази статия ще бъде посветена не само на всички настоящи творци, а и на бъдещите такива.
   Безспорно има огромна разлика от това заниманието ти да бъде и хоби и от това да бъде професия. Ако при първото можеш да си позволиш да отложиш нещо, то в повечето случаи при второто не можеш. За мен преходът беше сложен, на моменти неясен и много пъти искрено отчайващ. Обаче незнайно защо отстрани изглеждаше много лесно... Хората около мен си мислеха, че щом работиш за себе си, то значи всеки ден може да ти бъде почивен, а всъщност докато стандартното работно време е 8 часа, то твоето е поне 16, минимум! 
   Не можех да вляза в някаква работна рамка, а и до ден днешен не мога. Работя рано сутрин, късно вечер и посред нощите. Сигурна съм, че много от вас ще ме разберат. Чакаш всеки нов клиент с нетърпение, а когато той най-накрая пристигне, често в началото не можеш да му покажеш нещо "вече правено на същата тема" и той си тръгва. Става ти кофти, облива те студена пот и се питаш дали си постъпил правилно. А междувременно сметките се трупат - ток, вода, СОТ, материали, наем, осигуровки и още куп. Ей, но отстрани всичко изглежда точно и лесно!
   Всеки нов ден, всяко ново творение е нов опит в твоето портфолио. Аз започнах да гледам онлайн курсове, да посещавам такива и да инвестирам в себе си 'дето се вика. Експериментирах, хвърлях, мажех, ядосвах се, беснеех, но после осъзнах, че за такава експресивна личност като мен и това си е просто част от процеса да станеш разпонаваем и добър в това, което правиш. 
   Може да звучи супер клиширано, а аз не обичам клишета, но всяко начало е трудно. Без значение дали все още си на ниво хоби или на ниво работа. Просто си едно пиле в калчища и това е.. най-просто казано. И не, не е лесно! Ще го напиша поне още сто пъти. 
   В един момент дори се питаш "Ама то в тази България изобщо цени ли се ръчният труд?!". Категоричен отговор аз поне все още нямам. В друг момент те ядосва, че всеки втори решава да се занимава с хендмейд. Ядосват те ниските цени. Ядосва те това, че ти не можеш правилно да оцениш труда си и те е срам да поискаш необходимата и достатъчно висока за него цена! Ядосва те покачването на цените на материалите. И не, не е лесно! 
   Тук обаче идва моментът, в който не трябва да поддаваш и трябва въпреки всичко да вървиш напред и да се бъхташ, и да работиш, и да мислиш нови неща и да бъдеш креативен! Защото само след кански труд и усилия, идва това, което искаш - доволен клиент. И после още един и още един... 
   А и да работиш с клиенти също не е лесно! Ако знаете колко пъти съм се опитвала да обясня, че често това, което в главата на клиента е трудно изпълнимо, че даже невъзможно. Особено в началото се опитваш да угодиш на всички, да не изпуснеш никой, а това често може да ти коства личните нерви и дори творческото ти вдъхновение.. Струва ли си?

   Много още мога да напиша, но истината в края винаги ще бъде една - ДА СИ ТВОРЕЦ НЕ Е ЛЕСНО!!! Просто НЕ Е! А най-вероятно няма и да бъде...
...НО.. но задоволството е огромно! Пак е клиширано, но в края на деня си казваш, че за усмивките на хората и доволните клиенти си струва да не бъде лесно. 
Не се отказвайте, когато ви е трудно! Не се отказвайте да гоните мечтите си! Не е лесно и трябва много работа, но кое в този живот е лесно? :)