Защо макраме?
Всеки човек има свои интереси, хобита и различни начини да прекарва свободното си време. Някои обичат разходките сред природата, други предпочитат да се усамотят с хубава книга, трети пък искат да правят нещо с ръцете и сърцето си.
При мен се случи така, че като бях студентка по икономика, ме връхлетя муза за създаване на бижута и аксесоари. Отначало предимно нанизвах мъниста в различни комбинации, след това открих техниката макраме. Първоначално гледах клипчета, търсех книги, исках да науча повече видове възелчета и как мога да ги прилагам, за да получавам различни форми.
Много хора познават изкуството макраме от висящите поставки за саксии. Те се правят от по-дебели и здрави въжета и включват няколко вида възела, които едновременно правят така, че саксията да стои стабилно в равновесия и радват с различните си дизайни.
Друга позната форма на макрамето са декорациите за стена. Тук се включва по-голямо разнообразие от цветове и елементи. Най-често въжетата се връзват за интересно парче дърво (клон) и с помощта на възли се постигат различни ефекти, могат да се направят листа, цветя, животни, дори човешки лица.
Когато става въпрос за бижута и аксесоари, техниката се нарича микро макраме. Използват се тънки конци, по-деликатна изработка и внимание. За страничен наблюдател възлите може да изглеждат по един и същ начин, но има значение например посоката на връзване. Двоен възел в едната посока изглежда различно от двоен възел в другата посока.
С времето и след много проби за себе си открих, че най-лесно се работи с восъчни конци. Може да са от памук или полиестер например, но повърхността им е овосъчена. Трудно се оплитат по време на работа, а в същото време лесно се фиксират след поредния възел. Накрая е достатъчно леко загряване със запалка и притискане, за да се завърши детайла, така че почти не си личи къде започва и къде свършва. Докато например с обикновена памучна прежда (понеже съм пробвала), когато завършвам даден аксесоар, се налага или да оставя възел и леко стърчащи конци или да лепя (с моментно лепило става твърдо и драска кожата; със силикон е горе-долу приемливо).
Техниката дава възможност чрез възелчета:
- да се съединяват / добавят конци;
- да се вплитат различни детайли (мъниста, висулки);
- да се обвиват плочки или все по-често срещано - скъпоценни и полускъпоценни камъни;
- да се постигат различни форми (тук разнообразието е голямо и лимит е само въображението; в интернет, инстаграм, пинтерест, ютуб може да намерите почти всичко - цветя, дървета, животни, китари, човечета и т.н.)
Занимавам се с макраме от около десет години и не спирам да търся нови идеи и да се вдъхновявам. Изгледала съм много видео уроци, упражнявала съм много наученото, грешила съм, разваляла съм и съм почвала от начало. Последните ми проекти са свързани с пресъздаването на мотиви от български шевици, но не чрез бродиране, а с помощта на възелчета. Това занимание носи спокойствие и хармония в ежедневието ми. А и винаги имам нещо подръка за подарък на близки и приятели.
Аз избирам макрамето, защото като всяко изкуство носи красота в себе си; като всяко творчество носи смирение и спокойствие на духа; като всяка дейност чрез постоянство носи удовлетворение и като част от непрестанно движещия се свят, винаги може да се развива и усъвършенства.