"Започвах да рисувам от ранна сутрин и свършвах късно вечер. Не знаех почивка. Грабех, изливах изпълнената с възторг душа върху платното. Денят никога не ми стигаше. От тъмни зори вече чаках с нетърпение да съмне. Нощта беше станала пречка в моя живот. Живеех трескаво, възторжено, да не кажа болезнено. Слънцето ме подлудяваше. Цялото ми същество през време на работа беше постоянно във възбуда. Нещо бясно ме тласкаше да рисувам. Не усещах жега, глад и жажда. Стоях до пълна изнемога..."
Н.Танев