акварел, 15/21 см без рамка, рамкиран

Блаженство

Когато ми е лято се събирам
във няколко листенца дъхав свят.
От цветната им нежност си попивам
и се разтапям в светъл благодат.
А вън - кипи живот и хора вият,
препускащи в матричния си бяс.
От собствените си души дори се крият..,
а как да видят този цветен валс?
...И цялото житейско съвършенство,
в което сме прашинки и за миг...
Дано ги спъне някое "блаженство"!...
...И чуят тъй душевния си вик.