масло върху платно, 40/60 см

Невъзможна любов?!?

Ще те стопля,любов,тази зима е смешна,
във душата ми лято безумно кипи,
а сърцето долавя следи безпогрешно
и към теб неподвластно на нищо лети.
Тази зима е грешка в компютъра хладен,
някой грешна програма за нас е задал...
И болят нечовешки в душите ни рани
в невъзможност да сбъднем 
                 най-безценния дар.
И не питай, любов...И не питай! Болѝ ме!
И ме хвърляй във бездни...и ме раждай в звезди!
И във твойта нестихваща лава дави ме!
И нанизвай ме в песни...И във стих ме реди!
Мен ме има,любов,тук смирена те чакам...
А земя се разцепва...И небе се гневи.
В дън душата си зная,там накрая на мрака
прероден и пречистен ме жадуваш и ти.
Невъзможна любов?!? Не...Не, няма такава!
Невъзможност единствено дави плътта.
Но душите не знаят пространство и мяра
и горят като Феникс напук на света.