50/40 см, масло върху платно

Какво да ти кажа на тръгване... Животът така се е стекъл. 
Понякога някое сбъдване 
превръща друго във пепел. 
Не можело всичко да имаме... 
така казват старите хора. 
Каквото ни се дава да вземаме 
и да търсим в него опора. 
Но аз не вярвам на приказки..., 
слушам си само сърцето. 
Вярвам, че само то истински 
знае за всичко, което 
през него път ще прокара..., 
ще ми докосне душата, 
ще спре на онази гара, 
така до болка позната. 
Там, където с години... 
толкова дълго чаках 
пак през мен да преминеш 
и да усетиш с душата 
колко съм твоя пристан..., 
колко много си губил, 
търсейки друг смисъл 
и вярвайки в друго чудо. 
Какво да ти кажа на тръгване... 
Имаш си дом в сърцето ми. 
Понякога някое сбъдване 
ни застига по пътеки неведоми. 

Rozalia L