40/40 см, масло върху платно

Не си отива лятото... Не си! – 
По склона на забързаните мигове търкалят се все още куп мечти 
и стискат в шепи жажди неизстинали. Не си отива лятото... Не си! – 
В пропуканите късчета от спомени прокрадват се пак галещи лъчи 
и топлят днес душите ни оголени. 
Не си отива лятото... Не си! – 
Небето златни изгреви рисува. 
Брегът посреща своите вълни..., 
една след друга жадно ги целува. 
Не си отива... Живо е! – Почти 
до болка се е вплело в наш’те вени. 
И в есени и зими там кърви – 
очаква пак света ни да превземе. 
Не си отива лятото...Не си. – 
Оглежда се в очите ни дълбоки. 
Не казвай нищо. Нека помълчим! 
А после бъдещето ще догоним. 
Rozalia L 
#RozaliaL