В жаждата ми пак ще се родиш, 50/50 см, масло върху платно
 

Душата вика тихо,запомни!
Дори и да крещи до смърт отвътре...
И най-раздиращият вопъл "Остани!"
единствено във тебе ще потръпне.
Единствено във теб ще пропълзи
и ще погали най-божествените струни.
И само две объркани сълзи
очите ти със нежност ще целунат.
Ще знаеш,че онази светлина
в прозореца самотен и бездумен
е всъщност твоя пай от Вечността,
в която всички блянове се сбъдват.
Ще крачиш с тихи стъпки през града...,
а в тебе ще кървят неземни ласки.
Ще знаеш,че това е Любовта.
Онази-без условия и маски.

Не си отиваш,знам,към мен вървиш...
Луната във нозете ни ще падне.
Във жаждата ми пак ще се родиш.
Че Любовта и Бог не може да открадне.