Не знаех, 30/40 см, масло върху платно

Не знаех така, че боли любовта, 
когато денят уморен си отива, 
оставил те някъде там през света, 
а жадна за тебе тук аз да преливам. 
Дори и луната самотна кръжи, 
убивайки време в безсмислена драма, 
загледана в празното с поглед мъглив, 
усещаща сякаш, че тебе те няма. 
Сърцето ми само неспирно тупти, 
долавя следа сред небесните друми –  
пътека редят милиони звезди... 
и само е миг този свят помежду ни.

Rozalia L