Днес съм толкова влюбено истинска, че и утрото трудно позна ме. 
Страстно в шепи живота си стискам. 
…От душата изтрих всички рани. 
Рой мечти се търкалят по пясъка 
на брега, в който срещнах се с себе си. И сред пяна и миди проблясващи, 
те примамливо водят нозете ми. 
И се сливам безгрижно безпаметна 
със лъчите на слънце непитащо, 
от небесното синьо погалена 
и пропита с дъха на вълните. 
И така – неподвластна на времето, преродена във обич нестихваща, 
днес раздавам от себе си. – 
                                         Вземайте!!! 
…Утре може да бъда неистинска. 

Rozalia L