Късче лято

Крадешком вече лятото свива зад близкия ъгъл.
Само краят му мълком се лута сред нашите стъпки.
Аромат на тъга гали ноздрите с призрачен гъдел
и горчиви побиват ни в миг позабравени тръпки.

Още малко ще дишаме в ступор между вчера и утре,
ще жонглираме вяло с уморени от жажда мечти.
В зимнина ще превръщаме спомени някъде вътре,
а брегът ще поглъща последните топли вълни.

Ще отказва душата ни твърдо оттам да си тръгне,
ще се вкопчи във залеза, гаснещ със сетни искри
и ще моли света само малко назад да се върне –
късче лято последно във себе си да приюти.